Захапвам туй надвиснало небе...

О, Господи! Отвори Си сърцето...

Много не искам...само дай ми криле...

и мъдрост да виждам...между редовете...

 

Бъди милостив! Прикрий ме в Свойте длани

от зли хорица, ровещи се навсякъде...

Ти много щедър Си, Отец, на изпитания...

И че съм жива-то е Чудо някакво!!!



Послушай ме, Боже, по-силна съм от стомана!

Но малко да си почина, просто ме, остави...

На колене съм...виждаш ли? Тъга съм станала...

И Пътя към Истината, ми Ти покажи...