Плача и есен е навън.

В сърцето настани се пустота.

Във въздуха разтваря се дъждовен звън,

oтдавна няма те и без теб е самота.

И пак се връщам  към спомени-мечти.

Стояхме двама край тъжното море.

Слънцето се къпеше в пурпурни лъчи,

изгаряйки от страст целуна то студеното небе.

Сърцата ни тогава откриха се за първи път.

Погледна ме с плам  , погледнах те и аз.

Макар да бе с жената , а аз с мъжа,

потърси мене ти ,потърсих те и аз.

Сега дъждовни капки се плъзгат по стъклата.

Не чувам твоя зов , не чуваш ме и ти.

И само празна стая е душата ,

така  пожелахме го сами.

Илиана Узунова