Щом нощем искам да те любя,

не ме гони като досадник стар.

Душата ми , макар и побеляла

носи още в себе си пожар.

Налей ми от твоята поквара,

гости ме с просения хляб.

О,блуднице за мене си Мадона,

ти в мене влезе като в храм.

Не порица ме , нито с пръст посочи

хилядите смъртни грехове,

които с покривала тъмни

обгърнаха моето сърце.

Не се плаши, аз ще си замина.

Дойдох при теб да поседя.

Да те погледам и след туй да любя

не тялото, а твоята душа.

Илиана Узунова