Заветът на Демир баба
Ей там, до Сборяни и по Камен рид
стъпки още има от тоз славен жид!
Гората нашепва легенда една:
В скалата щом бръкнал потекла вода!
Сторил и дермени - да има качамак!
Скалата издялал , направил теке -
пътник щом замръкне да може да спре!
Ала нийде няма - по целия свят
оставен от Дервиша нишан - уникат!
С него и да днеска не ще мериш ръст -
отдалече грее полумесец с кръст!
---
Тъй го е орисал - тъй е редно значи:
От изгрева до залез заедно да крачим!
Красимир Дяков
Гледах луната от купа сено
Ей там, зад баира, слънцето вече замира.
Науките селски колко са прости и трудни.
Писана стомна жадните устни намира.
Тежка плитка до бялата риза...и е чудно.
Брусът почива. Уморена не съска косата.
Соленият поглед носи смеха на дете.
Очите разказват как бавно се стапя луната -
парче разтопено масло, върху коричка небе...
Красимир Дяков
Самодивското кладенче
Благодаря, че спря при мене!
Аз съм още самодивски геран.
Цяла да тръпнеш от чисто, студено,
ситост, наслада мога да дам!
Аз съм аязмо тихо и свято.
Нежност, Прохлада - в шепа ги нося.
Влиза по риза жаркото лято,
в мен се потапя дългокосо и босо.
По устните ти щом гори,
разбираш Вечното що значи.
Аз си оставам...Ти - върви!
От Бог, не може другояче!
Красимир Дяков
Триптихо – земеделско
Прекрасна си българска земьо - кърмилнице!
Прекрасна си майко - родилчице!
Коленичил, поклон ти отдавам закрилнице!
Пристъпя ли - сгазил съм билчица!
---
Не ми стигат думите, но в тебе се вричам!
Ти първа си и си последна!
Така те обичам! Така те обичам,
а зная, че в тебе ще легна!
---
От Земята съм тръгнал и там ще са костите...
Щом си ида, приятели, знам, че ще можете,
хич не е трудно, много е простичко,
Перо и Сърп да ми сложите...
Красимир Дяков
