Магьоснице Любов

Къде си , магьоснице Любов?

Защо все ме отминаваш....

О, спри и при мен ела.

Дари ми мъничко наслада.

И споделена нека да е тя.

Че все давах , а не получавах.

Безцветна съм в своя тъжен ден.

Оцвети ме , направи ме млада.

Да потъна искам в онзи луд копнеж.

Душата ми да стене до премала.

Моля те , магьоснице Любов!

Запали ме с твоя страстен огън.

Да изгоря , дори да страдам пак.

От греха  жадно да отпивам.

До мене спри и ми подай ръка.

Води ме , аз тихо ще те следвам.

Но бърза тя , загърната в ефирен плащ.

Понесла хиляди въздишки.

С криле от сласт и нежна власт.

Не чу ме и отново ме отмина.

След нея остана аромата на цветя.

Трепти от стъпките й въздухът все още.

Отиде си , не пожела да  спре ...

Не бе видяла моя молещ поглед.

Но някой ден аз знам ще ме съзре.

...там скрита в сивата реалност.

Ще я позная ли сред многото лица,

нея , която е винаги различна .

Как вчера бе прекрасна , млада,

малко тъжна, но пък зряла днес.

А утре ще е мъдра ,макар поостаряла.

Тази вечна магьосница Любов.






Илиана Узунова