Гора...

С есен в нея.

И килим

от дъхава трева.

Пръстите ти

правят кожата ми

кадифена.

Аз на теб

рисувам ти небе.

Очите ти са ласкаво-игриви.

Гледаш ме и ставам стих.

А моите...блуждаещо-нетърпеливи

те карат от страст да затрептиш.

Дрехите отдавна са ненужни.

Целувките са огнени слънца.

Ръцете ни търсят и намират

оплетени от грях слова.

Как  стон от сладка болка

в телата ни влудяващо се спря.

И не с един и два акорда

се сляхме двама с нежността.

Илиана Узунова