макар и късно е редно да погледнем нещата от друг ъгъл
любовта ѝ, или както там се нарича
за теб е безпомощна, безполезна, безлична
дори да е истинска
защото
тя винаги живее на ъгъла, в края на разкоша от който имаш нужда
тя не носи токчета на които ти се възхищаваш
спи с твоите тениски вместо със скъпи нощници
тя казва истини които предпочиташ да не чуваш
и плаче когато те боли
няма скъпо бельо и понякога е груба
дори когато те прегръща
обича охлюви и рядко се смее на глас 
но когато го прави планината я чува
не притежава жилище в което да си прибираш обувките
но има боси обувки с които винаги може да стигне до теб
не готви защото не и е нужно
тя няма приятели и не прави сбирки по празници
носи дънки и маратонки
не понася шалчета и лицемерни усмивки
харесва кривините ти нищо че от тях я боли
възразява ти въпреки че не обичаш
не заспива с теб а дълго слуша дишането ти
няма собственост освен цвета на очите си
изобщо тази любов ти е безлична безпомощна безполезна
и се оказва че не притежава нищо, което е съществено важно за теб
може би не ти е потребна
въпреки ъгъла в който си я заключил

в нейната математика едно плюс едно е единадесет
в твоята - няма как да виждаш ако не дишаш

остава ти двойката по живеене
по желание